Жаждата за отмъщение и желанието за любов са основните двигатели на действието. След като жената на Караиван бива изнасилена и убита от турски войници, той взема дъщеря си и бяга в гората. „Убий!“, „Бягай!“ – ето „божиите заповеди“, с които озлочестеният баща възпитава дъщеря си. Но природната доброта на Мария обърква плановете на Караиван – момичето не иска да убива. То се влюбва в един козар. „Може би Бог е един, а ние го наричаме с различни имена“ – казва младият козар – мюсюлманин. От него Мария за първи път чува вместо „Убий!“ – „Обичам те!“